Маринованееметалповърхностна обработка, използвана за отстраняване на примеси, като петна, неорганични замърсители,ръждаилимащаботжелезенметали,мед,скъпоценни металииалуминийсплави.[1]Решение, нареченокисели напитки, който обикновено съдържакиселина, се използва за отстраняване на повърхностните примеси. Обикновено се използва за отстраняване на котлен камък или почистванестоманав различнистоманодобивпроцеси.
Процес
Металните повърхности могат да съдържат примеси, които могат да повлияят на използването на продукта или по -нататъшната обработка, като например покритие с метал или боядисване. За почистване на тези примеси обикновено се използват различни химични разтвори.
Металните повърхности могат да съдържат примеси, които могат да повлияят на използването на продукта или по -нататъшната обработка, като например покритие с метал или боядисване. За почистване на тези примеси обикновено се използват различни химични разтвори.Силни киселини, катосолна киселинаисярна киселинаса често срещани, но различните приложения използват различни другикиселини. Същоалкалниразтвори могат да се използват за почистване на метални повърхности. Разтворите обикновено съдържат и добавки катоовлажняващи агентииинхибитори на корозията. Мариноването понякога се нарича киселинно почистване, ако не е необходимо отстраняване на котлен камък.[2][3]
Многогореща работапроцеси и други процеси, които се случват при високи температури, оставят обезцветяващ оксиден слой или котлен камък на повърхността. За да се премахне котления камък, детайлът се потапя във вана с кисела течност. Преди операция със студено валцуване, горещо валцуваната стомана обикновено се прекарва през тръба за ецване, за да се изтрие котления камък от повърхността.
Основнотокиселинаизползвано встоманодобивесолна киселина, макар чесярна киселинапреди беше по -често срещано. Солната киселина е по -скъпа от сярна киселина, но се маринова много по -бързо, като същевременно намалява загубата на неблагородни метали. Скоростта е изискване за интегриране в автоматичен режимстоманени мелницикоито произвеждат производство със скорост до 800 фута/мин (≈243 метра/мин).[4]
Въглеродни стомани, със съдържание на сплав по -малко или равно на 6%, често се мариноват в солна или сярна киселина. Стомани със съдържание на сплав по -голямо от 6% трябва да се мариноват на два етапа и се използват други киселини, като напрфосфорни,азотенифлуороводородна киселина. Хромоникелевите стомани, устойчиви на ръжда и киселини, се маринуват традиционно във вана с флуороводородна и азотна киселина.[5]Повечетомедсплавите се мариноват в разредена сярна киселина, номесингсе маринова в концентрирана сярна и азотна киселина, смесена снатриев хлоридисажди.[1]
Визработка на бижута, ецване се използва за отстраняване на слоя меден оксид, който е резултат от нагряване на мед и стерлингово сребро по време на запояване и отгряване. Традиционно се използва вана за разсаждане на разтворена сярна киселина,[6]но може да се замени слимонена киселина.
Листовата стомана, която е подложена на киселинно ецване, ще се окисли (ръжда), когато е изложена на атмосферни условия с умерено висока влажност. Поради тази причина се нанася тънък слой от масло или подобно водоустойчиво покритие, за да се създаде бариера за влага във въздуха. Този маслен филм трябва по -късно да бъде отстранен за много процеси на производство, покритие или боядисване.
